Урегулиране на поземлени имоти

 

При изработването на подробните устройствени планове поземлените имоти се урегулират с регулационни линии. Към улиците регулационните линии се наричат улични, а към съседните имоти регулационните линии се наричат вътрешни. Регулационните линии стават граници на поземлените имоти след прилагането на плана за регулация. Урегулирането с регулационни линии е допустимо да се прави само за поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план или за които предишният подробен устройствен план не е бил приложен. Разбира се и това правило си има изключение. Регулационните линии, съответно границите между съседни урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация със съгласието на всички техни собственици,като това съгласие трябва да е изразено със заявление, придружено от предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи.

С предишните закони, като ЗПИНМ и ЗТСУ, е било допустимо и широко се е практикувало урегулирането на поземлените имоти при всеки следващ регулационен план. Регулационните линии постоянно са се променяли и в резултат на това все по-широко разпространено е станало явлението „неприложена регулация“ или „неуредени сметки по регулация“. Те означават, че регулационните линии не са станали граници на имотите, понеже съседите не са се разплатили за предвидените с плана придаваеми части от имоти и не са преместили на място оградите, съгласно проектните регулационни линии. Това създава големи трудности и проблеми между съседите. Много често това се случва при сключване на сделки с имотите, защото сделката се осъществява за урегулирания имот, който всъщност при неприложена регулация не се владее изцяло от съответният собственик, тъй като той не е уредил сметките си по регулация със съседите.
Затова със Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за устройство на територията се възприема принципа, че върху поземления имот не може да има регулационни линии, които не са станали реални граници на имота. Собствениците на такива поземлени имоти могат да приложат неприложените планове с договор за прехвърляне на собственост или да поискат изменение на подробния устройствен план, така че вътрешните регулационни линии да бъдат приведени в съответствие с наличните граници на поземлените имоти. Ако нито една от тези възможности не е осъществена, в поземленият имот не се разрешава строителство.

При изработването на регулационен план за една неурегулирана до този момент или с неприложена регулация територия, се спазва един много важен принцип на Закона за устройство на територията – прехвърлянето в полза на общината на част от площта на имотите за изграждане на обекти на социалната инфраструктура – публична собственост. Допустимо е да се прехвърля не повече от 25% от площта на имота. Същноста на този принцип се състои в това, че общината получава част от поземлените имоти за да може да реализира улици, озеленени площи и други обекти от социалната и техническата инфраструктура, с които се осъществява достъпът до всеки от имотите и изграждане на публично пространство за техническо и обществено обслужване. Въпреки намаляването на площта на имотите, след урегулирането пазарната им стойност се повишава или в най-лошия случай се запазва тази стойност, която са имали преди урегулирането. Това обстоятелство се доказва с решение на комисията по чл.210 от ЗУТ.

При урегулирането на поземлените имоти, освен границите им се определят и конкретното им предназначение и конкретния им режим на устройство.

Share Button

Социални мрежи