Устройствено планиране

 

Различните територии са обект на многостранни интереси, а тяхното устройство и планиране са средство за постигане на баланс между тези, в много случаи противоречиви, интереси.

Съгласно Закона за кадастъра и имотният регистър цялата територия на страната е заета от поземлени имоти с граници, съгласно правото на собственост.

Именно собствеността върху поземлените имоти, индивидуална и обществена, в най-голяма степен поражда интересите в сферата на устройството на територията, които също могат да се определят най-общо като индивидуални и обществени.

Конфликтът и балансът на интересите засяга цялата територия на страната, но най-силно и отчетливо градската територия. В градската територия се наблюдават най-ясно двата основни вида физическа среда – индивидуалната и обществената.
Градът се развива и оформя благодарение на подходящо намерения и поддържан баланс между обществените и индивидуални интереси. Нарушаването на този баланс в определени исторически периоди води до смущения и деформации в градската структура и градското равновесие.
Индивидуалното пространство в града трябва да бъде защитено, но разширяването му трябва да намери своята разумна мярка, защото при нарушаването й градът може да загуби формиращата и крепящата го конструкция от обществени пространства, чрез които се защитава общественият интерес.

Индивидуалният интерес и индивидуалната инициатива проявяват особена гъвкавост, находчивост , и в някои случаи – готовност да се противопоставят на общественият интерес. Обикновено първоначално се нарушава правото на съседа при строителство, в нарушение на устройствени и хигиенни правила и норми за височини, отстояния, ослънчаване.
С нарушаването на съседските права се стига лесно и до нарушаване на по-широки обществени права и интереси.
Посяга се на територии, определени за публични обекти за широко обществено ползване – в града и крайградската зона, на брега на морето, в планините, в близост до рекреационни ресурси и защитени природни територии, които са не само публична, но и изключително държавна собственост, според Конституцията.

Основният нормативен акт, който регламентира устройството на територията е Закона за устройство на територията. Един от основните принципи залегнали в него е поддържането на баланса между индивидуалните и обществените интереси.
Законът демонстрира равнопоставеността на видовете собственост и защита на частната собственост, но в същото време гарантира и обществения интерес.

Устройствената политика на държавата и общините се опира на нормите на ЗУТ и на изготвените устройствени планове за територията.

Законът за устройство на територията е с претенцията да третира и регламентира устройството на цялата територия, а не само територията на населените места, макар че за някои от териториите са в сила и правилата определени в други закони.

Share Button

Социални мрежи