Първи геодезически събор

На 6 февруари 2016г в сградата на ФНТС на ул.“Г.С.Раковски“, гр.София, се проведе дългоочакваният Първи геодезически събор. Събитието беше организирано от Съюз на геодезистите и земеустроителите в България, Камара на инженерите по геодезия, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране и Асоциация на геодезическите фирми, под мотото „Да измерим постигнатото! Да трасираме верния път! Да начертаем заедно бъдещето!“

На срещата беше поканен и присъстваше изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, инж.Светослав Наков.

12687918_10156454579790175_432165336387606315_n

Снимка: Георги Гочев

В начало всеки един от председателите на четирите геодезически браншови организации, като домакини на събитието, направи встъпителна реч. Изказано беше задоволство от проявения интерес от колегията, пълната зала с геодезисти от всякаква възраст и присъствието на Изпълнителния директор на АГКК и служители на АГКК, явяващи се професионалното ръководство на геодезическата гилдия.

После всеки желаещ от присъстващите можеше да изрази мнение или да зададе въпроси. Дискусията на срещата се завъртя основно около предстоящото трансформиране на картата на възстановената собственост в кадастрална карта и удачно ли е това да става без решаването на контактните зони, явяващи се между урбанизираните територии и земеделските земи.

Чрез изказванията си колеги изразиха опасения от това, че картата на възстановената собственост е натоварена с много грешки, които ще бъдат прехвърлени автоматично в кадастралната карта. Изразиха и притеснения си, че ако не бъдат решени контактните зони, ще възникнат проблеми, когато бъде възложено започне изработването на кадастралната карта за урбанизираните територии.

Изпълнителният директор на АГКК обясни положителните страни на това действие. От една страна по този начин за кратко време ще бъде покрита с кадастрална карта голяма част от територията на страната. Това от друга страна ще доведе до издигане на престижа и тежестта на АГКК сред държавните институции. Изрази и мнение, че не е удачно в този момент решаването на контактните зони, защото това ще доведе до по-неблагоприятния вариант в кадастралната карта да влязат освен земеделските земи и една ивица от имоти от урбанизираната територия, намиращи се в контактна зона, което впоследствие да създаде по-големи проблеми при изработването на цялостната карта на урбанизираната територия.

От други колеги пък беше изразено мнение, че състоянието на картата на възстановената собственост не е толкова черно. Като плюс беше изтъкнато и това, че ще се премахне монопола на поддържащите фирми върху геодезическите дейности в земеделските територии.

Към Изпълнителния директор на АГКК бяха зададени въпроси и относно административния капацитет на ръководената от него агенция. Той обясни, че предвижданата в миналото бройка от 600 служителя на Агенцията няма как да бъде достигната. Тенденцията е в намаляване на държавната администрация и това, което единствено е било възможно да бъде постигнато, е договорката с Министерство на земеделието и храните, около 50 служители от поземлените комисии да могат да изпълняват и дейности по заявяване и получаване на скици от кадастралната карта. Подчертано беше, че те остават служители на МЗХ, че скиците ще се изпращат от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър, а те с предоставен им печат ще удостоверяват, че това е текущото и актуално състояние на имота в кадастралната карта.

Обяснено беше, че скици на имоти се изискват основно при два случая. При сделки с недвижимите имоти и при административни процедури провеждани от държавни и общински органи. За случаите при сделки с недвижимите имоти е предоставена вече възможността за получаване от нотариусите на скици на имотите по електронен път, а с предложените промени на Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда и общинските и държавни органи да могат да поръчват и получават по електронен път скици за имотите, за които провеждат административни процедури, като по този начин се облекчат гражданите.

Това от своя страна доведе до друг въпрос. Не е ли удачно скиците на имотите да се издават от правоспособните лица за дейности по кадастър, защото само те могат да установят дали отразените в кадастралната карта граници на имота са вярни? Инж. Светослав Наков обясни, че пред това има юридически проблем относно различната отговорност на държавните служители и правоспособните лица за дейности по кадастър и че това ако все пак е възможно не му е сега времето.

Думата взе председателят на Асоциацията на геодезическите фирми, инж.Николай Киров. Той каза, че точно сега е времето за това, понеже ако сега не се предложи и приеме, при този консенсус сред геодезическата гилдия, това значи никога да не се приеме. Изрази също така мнение, че геодезическата продукция на правоспособните лица за дейности по кадастър трябва да бъде контролирана, като знак на уважение и защита за тези, които наистина съвестно си вършат работата, като освен това тези дейности по контрол следва да бъдат аутсорснати на частни геодезически фирми. Като аргумент в тази насока  дори изрази мнение, че големите геодезически фирми не могат да се издържат като разчитат на поръчки само от отделни граждани.

Като реплика на това изказване, доц.Костадин Костадинов каза, че в това отношение винаги е поддържал и ще поддържа позицията и политиката на АГКК, понеже публично-частното партньорство в България винаги се изражда в нещо друго.

Интересно беше, също така, че инж.Валентин Йовев, председател на Камарата на инженерите по геодезия, в своето встъпително слово разказа, че на сесията на FIG в София е направена анкета сред всички присъстващи членове относно нагласите им за евентуална приватизация на кадастъра и че положителен отговор не е изразил нито един участник.

Инж.Светослав Наков сподели, че тази година ще бъдат отпуснати 12 милиона лева за дейности по изработване на кадастрални карти и първите търгове се очакват съвсем скоро.

Специално внимание беше отделено и на въведената Координатна система БГС 2005. Беше изказано мнение, че тя е неподходяща, въведена е по неподходящ начин и въобще се създава усещането, че никой не знае какво точно съдържа тази координатна система, което от своя страна води до усещане за хаос.

Изпълнителният директор от своя страна в изложението си каза, че с въвеждането на Координатна система БГС 2005 има определени проблеми, но такива, например, е имало и при преминаването от Координатна система 1950 към Координатна система 1970.

На няколко пъти беше споменато  съвместяването на устройствените планове и кадастралната карта. Доц.Костадинов спомена, че регулационния план трябва да се разглежда като проект за изменение на кадастралната карта. Това ме подсеща, че вече е време да да опиша в отделна публикация виждането си за мястото на устройствените планове в кадастралната карта.

Колега от Варна изказа предложение, геодезически камари да могат да се създават свободно извън тези, които съществуват до този момент и те да имат същите правомощия. Същия колега изрази и недоволство от липсата на поддръжка на системата INSPIRE в актуално състояние, направи и предложение да се предприемат законови изменения, които да увеличат отговорността на служителите на АГКК. Направи и предложение държавните служители да не могат да участват като вещи лица в съда.

Накрая срещата приключи с реч на г-жа Нели Здравчева и думите й да помним, че не сме просто землемери в някое кално село, а истински европейски геодезисти.

Петко Петков

Share Button

Социални мрежи